Стратегия и маневри за психотерапевтична намеса в случаи на паническо разтройство

Модел на стратегическа психотерапия

В тази статия ще се представи в резюме модел за интервенция при паническо разтройство в контекста на стратегическа краткосрочна психотерапия практикувана в Център за стратегическа психотерапия гр. Арецо, Италия. Създател и директор на центъра е професор Дж. Нордоне – ученик на проф. Пол Вацлавик – един от пионерите в системната фамилна психотерапия и един от създателите на радикалния конструктивизъм. В основата на стратегическия подход са идеите на конструктивизма според, чиято концепция човешките проблеми се разглеждат, като продукт от взаимодействието на човека с реалността и още по- конкретно, като резултат от това как всеки човек възприема реалността в зависимост от перспективите за възприемането на проблема, използваните инструменти за познание и от типа ползван език. Страхът е лингвистичен етикет, маркиращ различни неща според теоретичния подход, който се ползва и физиологичните реакции и показатели. Има индийска притча, която давам в съкратен вариант, която добре описва тези идеи на метафорично ниво: Четирима слепи вървели бавно из пътя. Срещу тях се задал слон. Тези слепи хора искали да научат какъв е слонът.Четиримата слепи започнали да го опипват. На единия от тях под ръка попаднал хоботът, на втория — крак, на третия — коремът, а на четвъртия — опашката. Слепият, който опипал хобота, казал: “Той прилича на дебела змия, свита на кълбо“. Слепецът, който опипал крака на слона, му възразил: „Не, имаш грешка! Той прилича на стълб“. Слепият, който опипал корема на слона, рекъл: „И двамата не сте прави! Слонът прилича на грамадна бъчва за вода“. А този, който опипал опашката, заявил:“Вие всички грешите. Той съвсем не е такъв, какъвто казвате. Слонът прилича на корабно въже“.

Паническо разстройство се характеризира със симптоми на учестени сърдечна дейност и пулсова честота, трудно дишане, гръдна болка и дискомфорт, треперене, сухота в устата, дереализация, деперсонализация, зачервяване, пребледняване, страх от загуба на контрол и полудяване, страх да не се умре, гадене, повръщане. Съществуват и много индивидуални вегетативни и психологически прояви. Формирането на фобийната реакция не се определя  от  изначалното събитие, а от всички тези действия, които предприема човек, за да избегне възникването на страховото преживяване! Това означава, че предприетите действия от човека да избегне появата на страха водят постепенно до усложняване на неговото състояние. Това довежда до пълно фобийно възприемане на действителността. Човек достига до състояние на безпомощност. Разширява се репертоара от различни ситуации и събития включени в „черния списък“. Прагът за възприемане на страха намалява.

В този случай се използват най-често две поведенчески стратегии:

  1. Избягване на ситуацията, предизвикваща страх. Например: човек, който се страхува да се отделя от дома си за да не му прилошее, започва да избягва ситуации, в които да е сам далеч от дома, постепенно започва да избягва всички ситуации. Настъпва постепенно генерализация. Колкото повече усилия полага да контролира ситуациите, предизвикващи страх, толкова по-стремително се разширява репертоара на ситуациите, предизвикващи страх. „Ще ми стане лошо и съм далече от вкъщи?“, „Ще се изложа?“, „Кой ще ми помогне?“. Човек започва да избягва плашещи ситуации. Има силна емоционална реакция. Изпитва и страх от соматичните реакции. Постепенно се формира страхова реакция към очаквания страх, който ще се преживее. Тоест страх от самия страх. Втората стъпка е търсенето на помощ ……..!
  2. Търсене на помощ от близки и роднини. В този случай се получава двойно послание: „Аз ти помагам, защото си ми скъп” и „Аз ти помагам, защото си болен”! Това последователно се повтаря, затвърждава и усложнява състоянието на пациента.Тежките фобийни състояния и разстройства са се появили и постепенно са се усложнили въз основа на мисли и съмнения относно възможността да се почувства зле човек. Тези мисли и съмнения са се формирали в главата на хората без като че ли някаква очевидна  причина или въз основа на първи лек епизод на мотивиран страх, който след това ги е довел до чести и активни мисли за това, че могат да се почувстват зле. Изследванията направени в центъра за стратегическа психотерапия в гр. Арецо Италия доказват, че формирането на тежки фобийни реакции не са вследствие на първопричина, а са вследствие на начините, които се ползват за контрол над емоционалните  и телесни реакции. Многократно повтаряни тези опити водят до създаването на ригидна перцептивно-реактивна система, която поддържа тази ригидност.

Благодарение на повтарящите се последователности се формира траен модел. Това от кибернетична гледна точка  е взаимодействие между човека и неговия страх. Тази повтаряемост е поддържане на равновесието, даващо илюзорна, но за човека напълно оправдана и логична стабилност. В случая става въпрос за нефункционално паталогично равновесие. Във всяка жива система има две тенденции – хомеостаза (поддържане на статуквото) и промяна (необходима за адаптацията и развитието). В основата са позитивната и негативната обратни връзки. Образува се кръгова динамика на взаимодействие между човека и действителността. Именно усилията водят до влошаване на ситуацията. В този случай има нужда от намеса на външен за системата елемент (психотерапевт), който да помогне за „разчупването“ на порочния кръг, в който е попаднал човек.

Как хората се опитват да решават, но поддържат устойчиво съществуването на паническото разстройство?

  • Има реален или въображаем епизод, предизвикал силна соматична реакция, тахикардия и т.н. Този първи епизод води до желание за КОНТРОЛ върху физиологичните реакции.
  • Всеки път, когато човек започва да се прислушва към сърцебиенето от страх, че може да не бие в ритъм, си създава сам условия за самореализация на симптома.
  • Желание за контрол над страха и страх от самия страх. Това довежда до проява на страх.
  • Социална мрежа за подхранване на страха. Реакция на близките на пациента.
  • Оценка на психиатрите, които поставят паническите пристъпи в категорията болест с чисто органичен произход.
  • Обсесивен контрол върху симптоматиката и търсене на подкрепа.

ДИАГНОЗАТА СЪЗДАВА ЗАБОЛЯВАНЕТО. П.Ватцлавик

 

Защо хората продължават да упорстват в действия, които водят до влошаване на състоянието ?

  • Една причина е, че се възприема остарял медицински и психологически модел за абсолютна истина и не се вижда друга перспектива. Често се предписва медикамент, който временно подобрява състоянието, но не решава кардинално проблема. Могат да се получат и усложнения, вследствие на развиваща се зависимост към лекарството.
  • Осъзнаването и знанието за нещо не означава, че можеш да го направиш. Това да осъзнаваш, че състоянието ти е неоснователно не го разрешава. За да се получи реална промяна на перцептивно-реактивната система, е необходимо това да стане през конкретен опит. Тогава настъпва трайна промяна. „Ако искаш да разбереш и да видиш научи се да действаш”.
  • Човек краткосрочно интуитивно прави неща намаляващи временно напрежението и дискомфорта. Не мисли в дългосрочен план. Постепенно фобийната реакция се трансформира в спонтанна реакция.

Данните изнесени от Дж. Нордоне сочат, че стратегическата психотерапия се явява един много ефективен и икономичен (от гледна точка на времето необходимо за терапия средно между 11-20 сесии при 83% от пациентите)  подход за интервенция при паническо разтройство. В над 90% от случаите при изследваните пациенти, страдащи от паническо разстройство и паническо разстройство в съчетание с агарофобия, е настъпил положителен изход вследствие на терапевтичната интервенция характеризираща се с отпадане на фобическите симптоми и модели на поведение. Също така не са се появили нови заместващи симптоми. (за повече информация относно направеното изследване в „Страх ,паника, фобия“ Дж.Нордоне ).

Стратегическата психотерапия има своята научно обоснована теоретична основа, която в съчетание с апробирани в практиката протоколи за интервенция се явява един от ефективните и ефикасни методи за психотерапия на фобийни тревожни разстройства.

 

 

Статията подготвил: Иван Павлов психолог, психотерапевт

Иван Павлов - психолог, фамилен консултант

Извадки от „Страх, паника, фобия“, автор Дж.Нордоне

Телефон за консултации и записвания: 0889 27 41 14