Ролята на партньорските отношения в семейството за емоционалното развитие на децата

Иван Павлов

Иван Павлов

Живеем в свят, в който динамично настъпват промени в обществен и икономически план.Това дава силно отражение и на отношенията в българското семейство. Въпреки интензивните промени все още културата ни остава много фиксирана върху детето и начините, чрез които да се гарантира пълноценното му развитие. Детето представлява особена ценност в семейните отношения и въпреки че се намираме в демографска криза, ако попитате хората: „Кои са най-важните неща в живота им?”, повечето ще отговорят, че едно от тези неща, е да се отгледа дете! Подобна нагласа разбира се е много необходима за физическото и емоционално оцеляване на новороденото. Човешкото бебе е най-зависимото от грижата на родителите си за най-продължителен период от време, от всички живи същества на планетата! Как се променят отношенията между съпрузите след раждането на детето и как тези промени мога да повлияят на емоционалното му развитие са въпроси, които някак си плахо се прокрадват в общия ежедневен обем от родителски задължения или пък въобще не успяват да бъдат зададени.

Спомням си на един семинар за работа с двойки, водещата направи следният коментар-метафора: “След раждането на бебето, в култури фиксирани върху грижата за детето, някои двойки „замразяват“ отношенията си за неопределен период от време и ги “поставят във фризера”. След време могат да ги извадят/най-често когато вече децата поотраснат/ и да започнат да ги „размразяват“. Някои двойки обаче могат да установят, че „срокът на годност вече е изтекъл”. Приемаме, че семейството е една динамична и непрекъснато развиваща се жива система и промените настъпващи в основополагащите й елементи ще доведат до системни промени и в останалите й части.

Защо е важно да се поддържат добри отношения между съпрузите и каква е връзката с развитието на детето? Отговорите могат да бъдат потърсени и в това каква е потребността за всеки човек да е в партньорски отношения? Ето няколко предположения: Съпрузите търсят и имат нужда от уважение, подкрепа и сигурност. Грижат се един за друг, физически и духовно. Толерантни са един към друг. Забавляват се заедно. Имат нужда от удовлетворяващ любовен живот. Споделят важните си и значими интереси. Конфиденциални са един към друг. Поддържат финансови и социални аспекти на живота си. Разрешават проблемите заедно и в рамките на партньорските си отношения.

Всеки би могъл да разпознае нещо свое, нали? Много от тези потребности често след раждането на първото дете се „пенсионират“ или позабравят или пък стават второ и третостепенни в началото,  поради нуждата от 24 часова грижа за бебето гарантираща физическото му и емоционално оцеляване, впоследствие под натиска на културните норми неумолимо изискващи: “Детето преди всичко!“, “Детето на първо място!“. Разбира се в това има много здрав разум. Ако обаче тази нагласа остане единствената и водещата за функционирането на семейството това постепенно подлага на корозия съпружеските отношения. Сравнението, съпоставянето и класирането по степен на значимост на две качествено различни функционални роли, в които хората влизат логично поставя една от тях в позицията на по-малко важна. Те са важни по своему и обслужват различен тип отношения. Важно е да не се конкурират, да не се определя едното или другото, като по-значимо. Случва се потребността да си добър родител да измести толкова важната за оцеляването на двойката, а оттам и за семейството нужда, да имаш достъпен и сигурен партньор. Отношенията с когото не са даденост, а изискват усилия и осъзнатост, за да се развиват непрекъснато, просто защото хората са се променили с годините на съвместен живот. Често се случва родители да търсят консултация за детето си, а всъщност да се установи, че е настъпила криза в съпружеските отношения, афиширана чрез промени в поведението, емоционалното или физическо здраве от най-слабото и чувствително звено в семейната система – детето. Съобразно възрастта на детето тези проявления могат да са много различни.

От качествените и пълноценни съпружеските отношения се изгражда и процъфтява и здравословното родителстване, включващо няколко важни и за семейната динамика и за емоционалното развитие на детето предпоставки. Създаване на емоционални граници между родителя и детето. Това му дава сигурност, макар че ще предизвика неговото недоволство. Споделянето на лична информация с детето да е само ако това касае негов интерес. Споделяне и изразяване на трудности и проблеми не е едно и също. Подробностите от брачния живот трябва да останат в двойката, а не да се знаят от детето. Търсене на помощта на възрастен за емоционалните нужди на родителя. Подкрепянето на уникалността на детето, а не на стремежа му да прилича на родителя. Окуражаване на детето да бъде независимо и самостоятелно. Окуражаване на детето да има приятели. Родителят е необходимо да поставя отношенията с другите възрастни като приоритет в живота си. Важно е да се увери детето, че родителят може сам да се грижи за себе си, а когато има трудности – изразяване на трудностите и тежките емоции, без да бъдат крити. Ако детето успява да накара родителя да се чувства виновен/а, че има значима партньорска връзка, не бива да се забравя, че една от отговорностите на добрия родител е да даде здравословен пример за поведение на възрастен човек. Това означава също така добри любовни отношения. Да си възрастен означава, че имаш тази привилегия.

Ако съпрузите имат имат съзнание и проявяват постоянна грижа за отношенията си, “страничните ефекти“ върху емоционалното развитие на детето им ще  се характеризират с някои отличителни характеристики. То ще е самостоятелно, компетентно и организирано. Ще умее да поддържа добри контакти със своите връстници. Ще умее да изгражда чувство на доверие, изследвайки с любопитство заобикалящия го свят. Ще използва гъвкави стратегии за оцеляване в  училищна среда. Ще умее да диференцира чувствата си и да поставя ясни граници в отношенията си. Ще усвои и пренесе поведенчески функционални модели в партньорските си отношения, като възрастен.

Автор Иван Павлов, фамилен психотерапевт

Статията е публикувана в списание “Майчинство”.