Родителски семинари

Диана Алексиева

Интервю на Диана Алексиева, психолог и психотерапевт, за електронния бюлетин на сайта „Първите седем“, бр. 4/2011.

Какво бихте посъветвали родители, чийто деца за първи път тръгват на детска градина или ясла?

Когато нашето дете за първи път започне да прави първите си самостоятелни стъпки извън дома, каквито са посещаването на детската градина или яслата е много важно родителите и отговорните за него хора да си дадат сметка за своите нагласи за един такъв период. Това означава да си спомним за собствените преживявания, свързани с детската градина, някой път те не са особено позитивни, да видим  какво означава за нас факта, че вече има и друг авторитет за нашето дете, с който трябва да взаимодействаме. Съвсем естествено е например да се появи известно чувство на ревност, защото детето ни се вслушва по определени въпроси повече в този друг авторитет и по-нататък в своите приятели, но това е всъщност доказателство, че детето ни се справя добре в новата ситуация и започва да я приема за своя. Да си зададем въпроси: Как възприемам и подхождам към новата информация, която детето донася вкъщи? Какво послание отпращам към него, когато я чуя? Дали то е, че всичко „извън вкъщи” е глупаво безсмислено, невярно или мога да взема нещо от „това новото”, независимо от факта, че не ми е присъщо, или пък просто да приема факта, че на други места „то” съществува? Как се отнасям към приятелствата, които детето създава на „новото място? Често те ни се виждат не много подходящи за нашето дете точно, защото показват поведение или нагласи, които не са много типични за нас. Трябва да имаме предвид, обаче, че освен ако не става въпрос за нещо наистина опасно като проява на силна агресия към/или от нашето дете (физическа или словесна) или нещо също толкова силно като интензивност, не е добре да се намесваме или съветваме или забраняваме на дето да играе с въпросното дете. Децата усещат инстинктивно от какво имат нужда, не случайно се свързват с деца, които изглеждат съвсем различни, те просто научават  едно от друго различни умения. Нашата задача  като родител е да подпомогнем детето си да извърви естествените етапи от развитието си, затова е много важно да не добавяме към неговите страхове и своите собствени.

Съществуват ли начини родителите да овладеят тревогата, съпътстваща израстването на децата им?

Няма как родителите да нямат тревоги, когато децата им минават от един етап на развитието си към друг, тъй като през тези периоди се извършва промяна, такава е и тяхната цел. Всеки път, когато в живота ни настъпва промяна тревогата ни нараства, защото не знаем как ще се справим с промяната, но тя ни е нужна, за да ни мобилизира, както и самата промяна. Ако при преминаване от един етап на друг от развитието на детето и семейството не се осъществява необходимата промяна това е признак за наличие на затруднение от страна на семейството тя да бъде осъществена и това, ако не се вземе предвид може да доведе до доста сериозни проблеми за цялото семейство, които могат да се проявят например като поведенчески проблеми при детето или при друг член от семейството. Така че промяната и тревогата покрай нея са задължителни и естествени. За да не стане тревогата свръх силна, така че да е трудна за понасяне и съответно вече да няма тази своя мобилизираща характеристика е добре родителят да има с кого да я споделя. Ако става въпрос за семейство от двама родители е добре те да имат своето време, в което да говорят за чувства си. Почти във всички случаи този обмен успокоява, поне донякъде тревожността, понеже партньорите възприемат ситуациите по различен начин, имали са различен преживявания като деца. Освен това, ако е истински, т.е. целта му не е партньорите да се критикуват, би могъл да доведе и до възможни решения на определена ситуация, които пък от своя страна допринасят за това промяната да настъпи. И не на последно място ги сближава. Този обмен е същият, който децата съвсем естествено правят със своите приятели. При възрастните, обаче се намесват някои механизми, които се заучават в процеса на израстване, които не са особено ефективни: Ако споделям значи не мога да се справя сам; Той няма да ме разбере и ще ми се смее; Щом не е толкова тревожен, колкото съм аз, значи не го интересува; Тя е жена и всичко я тревожи, няма какво да я слушам т.н.

Ако семейството се състои от един родител е добре тя/той да намери някой друг възрастен/и с, които да обсъжда своите тревоги, да може да има усещане за обмен, между тях. Много е важно това споделяне да не се осъществява с детето. Не е негова работа да взима предвид тревогите на родителите си, то има достатъчно свои, с които трябва да се справи. Ще го подпомогнем ако вижда, че ние правим опити да се справим със своите тревоги и проблеми, това разбира се не означава да го посвещаваме в тях, както не означава и да се правим на супер хора, които нямат никакви притеснения и изобщо негативни чувства..

Какви са ползите от посещение на родителски семинари?

Родителските семинари имат за цел да разглеждат по-подробно въпросите, които дискутирахме досега. Дават възможност за навлизане в конкретика. Могат да подпомогнат родителите да достигнат до тези свои преживявания и емоции, свързани с периода на детската градина и яслата, да видят своите нагласи, някой път не знаем как да ги оползотворим. Да открият нови възможности, да получат повече информация и т.н.

Бихте ли споделили примерни методи за работа с родители в процеса на тяхното обучение?

Семинарите са развити на базата на съвременни подходи за развитието на човека и семейството. Използвани са теоретичните концепции и разработки на Мартин Селигман, автор на Оптимистичното дете, Адел Фабер и Илейн Мезлиш, автори на Как да говорим така, че детето да слуша и да и да го слушаме, така че да говори, Даниел Голман, популяризирал концепцията за Емоционалната компетентност.

Родителските семинари са място, където можете да потърсите отговори на въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на вашите деца, да видите темите, които ви интересуват от различни страни.

Коментари закрити.