Великите умове си приличат

Етапи на промяната и свързания с нея процес на учене

Вирджиния Сатир, един от най-известните фамилни терапевти, има много прост модел, който обяснява как настъпва промяната и свързания с това процес на учене.

В своя живот, за да се справят, хората се опират на собствените си умения и така създават среда, в която съществува определено статукво. Те знаят какво е това и то съответства на техните възгледи. Изненадите са почти невъзможни, а понякога и напълно елиминирани. Често дори и да има изненади те са предвидими и ограничени, с ясен резултат – нещо като въртележките в Дисниленд, които ни разклащат, увеличават сърдечния ни пулс, но ние знаем през цялото време, че все пак се намираме в пълна сигурност.

Но винаги ни се случва и нещо напълно неочаквано. В живота ни нахлуват стимули от външния свят. Това може да е икономическа криза, земетресение, или неочаквана смърт на много близък човек. Не е нужно това непременно да е негативен стимул. Позитивните стимули водят до същото, но хората по една или друга причина, реагират по-бързо и спешно на негативните стимули.

Тогава целият ни свят е „захвърлен“ в състояние на хаос. Знаем, че има нещо, което не е както трябва, но нямаме идея как да се справим с него. Често изпадаме в паника, мятаме се като „риба на сухо”. Понякога по-бързо, понякога по-бавно, ние постепенно се успокояваме и започваме да се справяме с това.  Стимулът, което е нарушил статуквото ни, става реалност. Можем да му дадем име и да опишем характеристиките му. Започваме да разбираме новата ситуация и какво да очакваме.  Започваме да го опознаваме, научаваме повече за него и как да се справяме.

Процесът на учене преминава през 4 основни фази:

  • Неосъзната некомпетентност
  • Осъзната некомпетентност
  • Осъзната компетентност
  • Неосъзната компетентност

След последния стадий на неосъзната компетентност, ние повече няма нужда да мислим за това, което се случва – просто правим каквото трябва, за да се справим. Усвоили сме напълно този процес.

И това, което се случва е, че установяваме ново статукво. Тогава процесът на учене спира.

Вирджиния Сатир и други терапевти разбират, че ученето е възможно единствено, когато хората се намират в състояние на хаос.

Бойд, военен пилот, който развива концепция, която трансформира модерната военна и бизнес тактика открива, че и в тази сфера важат същите принципи. Неговият модел е базиран на същото наблюдение като това на Вирджиния Сатир. Тъй като те са били съвременици, много е възможно да са знаели за заключенията един на друг. Но дори и никога да не са се срещали, или чували дори един за друг, техните концептуални модели са много сходни.

И двамата вярват, че:

  • За да настъпи значима промяна е необходим стимул
  • Стимулите трябва да дойдат отвън
  • Хората учат единствено, когато преминават през състояние на хаос
  • Процесът трябва да бъде ускорен
  • Преминаването през този процес е позитивно и здравословно

Така че въпросът е: Трябва ли съзнателно да се поставяме в състояние на хаос, така че да можем да учим постоянно?

Колкото и неестествено да изглежда, вероятно отговорът е твърдо ДА.

Източник: http://isobe.typepad.com/sketchpad/2004/04/great_minds_thi.html

Превод: Валентина Маринова

 

 

 

 

 

 

 

Коментари закрити.