Семейството като система

  1. Семейството (биологично или не) заема централно място в живота на детето и често ключът към разбирането на проблемите на детето е в разбирането за случващото се в семейството.

Поведението на детето е обусловено не само от неговите особености, но и от особеностите на системата (семейството), част от която то се явява.

  1. Често ние свързваме събитията в линеарна връзка – едно събитие, предшестващо друго във времето, го причинява. (облякох се, защото се захлади; краде, защото родителите са разведени и т.н.) Често това е свързано с търсенето на отговор на въпроса “Защо”? Но линеарната връзка е валидна в случаите, когато обекта А влияе върху В, но В не влияе върху А.
  2. Където е налице това взаимно влияние (А върху В и В върху А) съществува циркулярна връзка и може да се каже, че елементите А и В са свързани в система. (биоценозата в природата, системите в човешкия организъм).
  3. Всяко едно явление може да бъде разгледано като система, независимо от каква материя са съставени неговите елементи. Същото това явление може да бъде разгледано и като част от една по-голяма система, стояща по-високо в йерархията. Решаваща е всъщност позицията на наблюдателя, т.е. кое той възприема като елемент на системата и кое – като цяла система.

Цялата Вселена – от галактиките до микрочастиците (включително и живите организми) е организирана и се състои от други системи. Всяка система разполага с определена доза независимост в рамките на по-голямата система, но в рамките на определени граници (електрона в системата на атома, планетната система в Галактиката, индивида в семейството, семейството в общността и т.н.). Самият индивид може да бъде разглеждан като цяло (система), а неговите преживявания, отделните душевни процеси – като елементи.

Системата е функционално цяло, изградено от отделни елементи, 
свързани и подредени в определен ред. 
  1. Всяка система се разграничава от обкръжението си чрез своята граница, напр. клетката със своята мембрана. Понякога тази граница е твърде плътна, тя не допуска обмен на вещества или друга информация с обкръжението и системата се нарича “затворена”. В природата такива системи се срещат относително рядко, но все пак можем да ги наблюдаваме, напр. при изолираните островни биологични системи. Характерното е, че при тях се запазва състоянието на равновесие, както и характеристиките на нейните елементи (напр. “древните” животни на Австралия). Възможностите за приспособяване на тези системи са твърде ограничени.

Много по-често в природата се срещат “отворените” системи – с пропускливи за информация граници, като получават по този начин възможност да се приспособят към промените и да “съобщят” на обкръжението за промените в тях, както и да използват ресурсите на това обкръжение.

  1. Системният подход разглежда индивида като елемент от семейната система, т.е. поведението на индивида не се разглежда отделно и независимо от обкръжението, а в тясна взаимовръзка с останалите членове на системата, т.е. то се определя не само от качествата на самия индивид, но и от правилата на взаимодействие, за комуникация и от структурата на семейството.

Семействата като система се характеризират с:

  1. Свойствата на семейството не са прост сбор на свойствата на нейните отделни членове.
  2. Семейството има граници, които се характеризират с определена пропускливост. Те пропускат определена информация в определена посока. Определянето на техните свойства е важно за разбиране на функционирането на системата.
  3. Семейната система се стреми да постигне относителна, но не пълна стабилност. Развива определени структури и правила за да поддържа реда, предсказуемостта и стабилността си. Тези структури и правила ще направляват потока от информация и комуникацията между отделните членове.
  4. Семейната система се развива и расте – под влиянието на средата или нуждите на своите членове. Отвън тя се влияе от факторите на средата, културата, общността (голямата система), а отвътре – от развитието на отделните членове и техните взаимоотношения, като преминава през отделните стадии на своя жизнен цикъл. Така тя от една страна оцелява, а от друга – осигурява променящите се във времето нужди на нейните членове.
  5. Комуникацията и обратната връзка са неотделима част от системата.
    • негативна – ограничава промените, служи за укрепване на стабилността на системата, поддържа хомеостазата
    • позитивна – подкрепя промяната и развитието
  6. Циркулярна каузалност на събитията
  7. Семейната система е целенасочена
  8. Семейната система се състои от субсистеми. Те изпълняват различни функции и се намират на различно ниво в йерархията – разполагат с различна власт.

 

Иван Павлов

Иван Павлов

Статията е подготвена от Иван Павлов, системен фамилен психотерапевт

Коментари закрити.