Архиви: детско развитие

Занимания за развиване на социална интелигентност и устойчивост към проблематики като: тревожни и депресивни състояния, отчужденост и други, за деца между 5 и 8 годишна възраст

Едни от най-авторитетните съвременни учени в областта на неврологията и социално-психологичната сфера посочват значението на нашите взаимоотношения, както за нашето психично състояние, така и за биологичните процеси в организма ни. Това обобщава Даниел Голман, автор и на книгата, оформила концепцията „емоционална компетентност“.

Добре е уменията за развиване на социална компетентност да започнат в детска възраст, за да стават по-устойчиви и стабилни с времето. Детската градина и училищата са много подходящи за това места, поради работата на децата в групи.

Нашата работа с децата е чрез:

  • Забавни игри
  • Рисуване
  • Стимулиране на детската креативност
  • Разиграване на ситуации

Децата имат възможност да развият умения като:

  • Изграждане на удовлетворяващи контакти с връстници
  • Да бъдат по-популярни и открити
  • Да отстояват себе си
  • Екипност и разрешаване на конфликтни ситуации
  • Контрол над импулсивното поведение, но не за сметка на спонтанността на детето

Заниманията се провеждат в четвъртък от 18 до 19 часа на адрес: град София, улица Княз Борис I № 122, етаж 2. Такса 15 лв. за 1 път.

Водещи: Диана Алексиева системен психотерапевт и Цанка Георгиева социален педагог. Треньори към Психотерапевтичен институт по социална екология на личността (ПИСЕЛ). Имат над 10 годишен опит в превенцията на рисково поведение сред деца и тийнейджъри. Работата им е насочена към прилагане на системен подход с използване на средствата на различни изкуства като: изобразително изкуство, литературата и драма към индивиди, семейства, групи и общности.

За контакти: Диана Алексиева, 0892348372 и Цанка Георгиева, 0885162667

Принципи на здравословното родителстване

СЕМИНАР

Семинарът е  предназначен за РОДИТЕЛИ И БЪДЕЩИ РОДИТЕЛИ

Въпросите свързани с възпитанието на децата  вероятно са едни от най-дискутираните в общественото пространство през последните години и вероятно има най-различни и често доста противоречиви отговори свързани с това, какво е да си справящ се родител. Готови рецепти няма. Но има няколко основни принципа, които могат да помогнат. Когато си родител вероятно е важно да имаш повече информация, повече полезни алтернативи. В семинара ще се представят няколко съвременни и изведени от практиката начина за здравословно родителстване.

Методи:

Преживелищен семинар с образователна презентация и възможност за включване в интерактивни дейности и обмен на информация с водещия и участниците.

Водещ: Иван Павлов – психолог и фамилен психотерапевт

Дата на провеждане 28. 04. 2017 

Място на провеждане ул. Княз Борис I 122, ет. 2

Времетраене:  18.00 – 20.00

Срок за записване 27. 04. 2017 на

e-mail:igpavlov@abv.bg

за въпроси: 0889274114

Цени: индивидуално 20 лв., семейство или двойка 30 лв.

внасяне на таксата в деня на семинара

Ролята на бащата за емоционалното развитие на детето в съвременното семейство

ПРАКТИЧЕСКИ СЕМИНАР  ЗА РОДИТЕЛИ В ГРАД СТАРА ЗАГОРА

 

В семинара  ще поговорим за влиянието на бащата за емоционалното и интелектуалното развитие на децата. Ще погледнем по един различен начин на съвременните семейни модели. Ще потърсим работещи подходи за преодоляване на трудностите, свързани с настъпилите промени в живота на семейството в процеса на израстване на детето.

 

Методи: Интерактивна форма с възможност за дискусия.

Водещ: Иван Павлов, фамилен психотерапевт

club roditeli

Дата на провеждане 10. 12. 2016

Място на провеждане: Семеен център “Майя”  ул. Гурко, 67А, ет.1, гр. Стара Загора

Времетраене: 11.00 – 14.00 чaса

Внасяне на таксата на 10.12.16 от 10.30 на същия адрес

Срок за записване:09.12.2016

на e-mail krasy.ivanova@gmail.com  – Красимира Иванова телефон 0887 52 50 92

Максимален брой участници: 15

Цени: индивидуално 30 лв., семейство или двойка 40 лв.

Ролята на бащата в периода след раждането на бебето

Иван Павлов

Иван Павлов

Автор Иван Павлов, фамилен психотерапевт

Безспорно едно от най-емоционалните събития в живота на човек е раждането на детето му. Това е събитие, което променя драстично приоритетите на всеки член на семейството. За съпрузите очакващи първото си дете това е момент на огромно предизвикателство. Попитах една двойка, с която работих: “Как мислите това, че ще имате бебе как ще промени отношенията между двамата, ще ви отдалечи или ще ви сближи?“. Те отговориха “Ще ни сближи“! И наистина това е генералното очакване на всички очакващи дете. Културата ни е задала определен модел на „сплотеното семейство“, който се предава от поколение на поколение. Но истината през призмата на жизнения цикъл на семейството е, че променената конфигурация и грижата за новороденото е изпитание за близостта между съпрузите. Но този процес е нормативен. И не е вечен. А е етап. И ако това е първо дете и двамата ще се сблъскат с нова, непозната и предизвикателна роля – тази на родителя. В традиционните общества раждането на дете е бил значим момент гарантиращ увеличаването на ресурсите способстващи физическото оцеляване на цялата общност. Ако е бебето е момче това означава и допълнителен ресурс имайки предвид, че след сватбата момичето е започвало да живее  с неговия род. За новороденото са полагали грижи всички жени в общността. Най-възрастните са напътствали и „акуширали“ на майката в буквален и в преносен смисъл. Поговорката: „За да се отгледа едно дете е необходимо цяло село“ доста добре илюстрира статуса на новороденото в тази тази епоха. Ролята на бащата е била свързана с това да работи на полето или да ловува за да подсигури прехраната. Разпределението на родителските ангажименти са били ясни и изцяло приоритет на жените в общността. Единствено в периода на юношество мъжете са изпълнявали важна психологическа и социална функция спрямо момчетата помагайки им чрез ясно разписани „мъжки“ ритуали да „преминат“ от детството към зрелостта. Спрямо новороденото не са имали почти никакъв родителски ангажимент. Ролята на мъжете не се променя особено и в периода на технологичен прогрес започнал преди около 350 години характеризиращ се урбанизация и кардинална промяна в композицията на семействата. Двойките с деца заживяват в градовете, често откъснати от ресурсите на общността и разширеното семейство. Създава се нуклеарното семейство. Индустриализацията изисква мъжът да работи много, често по 12-14 часа, за да гарантира оцеляването на семейството. За новороденото продължава да се грижи жената, но все по-често липсва емоционалната и чисто практическа подкрепа на другите по-опитни жени.Отношенията между майка-бебе еволюират и придобиват качествено различно измерение. При постоянно отсъстващ мъж в семейството /физически, но не само/ емоционалните потребности на съпругата започват все по-често да намират израз в грижата за децата. За добро или за лошо, периодът на детството е продължавал много кратко и децата след определена възраст са започвали работа в заводите и работилниците. Животът е бил по-кратък и рядко родителите за доживявали възраст, в която да се радват на внуци. Информационната епоха освен, че промени коренно начина на живот на цялото човечество, постави и нови очаквания към ролята на бащата. Роля, за която мъжете не бяха готови. Истината е, че мъжете са пълни аматьори в това да усещат физическите и емоционални нужди на новороденото. Има да приемат, че поне в първата година и половина водещата фигура ще бъде майката. Има да са спокойни, че когато участват в грижата около бебето не се конкурират с майка му, а чрез нещо ново и различно допълват тази грижа. Та всяко умение се научава и затвърждава чрез подражание /поне, като начало/ и непрекъсната практика. От кого да се научат съвременните бащи и къде да практикуват? От техните бащи! Бащи, които почти не са присъствали в повечето от случаите в живота им. Къде физически, къде емоционално, а някъде и по двата начина. Има разбира се много психологическата литература заливаща пазара. Литература, която обаче е писана от жени и за жени! Има съвети и насоки, които въпреки безспорната си полза не са относими към мъжете. Настъпил е етап, в който мъжете има да развият уменията си за бащинство, но не като подражават на жените си, а чрез това да развиват уникалността си, учейки се през опита и грешките от други мъже с повече „стаж“ и изпитвайки удоволствие от новата си роля. Трябва да имат разбира се в това начинание подкрепата на съпругите си. Само тогава биха могли да са полезни за бебето, за себе си и за тях. Тоест ученето започва чрез лична промяна и през това да бъдеш себе си. Това обаче често е повод за конфликти, защото има много наложени модели, определени като единствено правилните при грижата за детето. И въпреки че много млади майки, които искат съпрузите им по-често да участват в грижите за бебето, малко са тези, които не очакват това да е по техния начин. Известна заслуга имат и бабите в този период, които в някои семейства диктуват „правилния“ начин за възпитание и обгрижване. Тези конфликти в следродилния период могат да отблъснат бащите и да охладят ентусиазма им. Самочувстивието им в новата роля и без това е твърде чупливо, градено и то в последните десетилетия без еднозначен ролеви модел и биологични предпоставки, без наличието на хилядолетна еволюционна подготовка и приемственост, на която се осланят жените.

Пишейки за ролята на бащата в живота на новороденото в съвременния свят има да назовем и някои от настъпили промени в семейството. Все повече жени започват работа почти веднага след раждането. Все повече жени работят наравно с мъжете, а дори някои имат по-висок професионален ценз и статус. Съответно и доходи. Възникват много нови професии, а други вече нямат място. Все по-честа практика е мъжете да излизат в „бащинство“ давайки възможност на съпругите си да се развиват кариерно. Ех, ако можеше да види всички тези промени дядо ми…?! Човек, който твърдо вярваше, че гледането на деца не е мъжка работа! Но светът върви напред, а не назад! Все повече изследвания доказват за ползата за новороденото от това да е обгрижвано активно и ежедневно и от двамата родители. Ежедневният контакт между бебето и баща му /независимо от пола/ носи много емоционална, сетивна и когнитивна полза за общото му физическо и емоционално развитие. Това може да става чрез най-простите и ежедневни дейности, лично време и посвещаване, поне в рамките на това време. Решаващо обаче за неговото психоемоционално и социално развитие до към втората година си остава качеството на връзката с майката му. Качеството обаче на тази връзка, изграждаща бъдещата личност зависи много от качеството на връзката между майка му и баща му. И то не само за това как дискутират  какво е правилно за възпитанието му и обгрижването му, но и как са продължили да се грижат за съпружеските си отношения след раждането на бебето. Раждането му носи освен радост и много напрежение и тревоги. Това е периодът на 24 часовите дежурства на майката. Период на безсънни нощи и умора. В някои семейства майката се отделя с бебето в едната стая с доброто намерение да се наспи мъжът й. Ако е инцидентно това е добре. Но ако се превърне в ежедневие това го лишава от важен преживелищен опит. И ако говорим за практически съвети, една ценна инвестиция проверена в реалния живот за изграждането на характера един „новобранец“ баща, е да преживее етапа на нощните бодърствания и „лазаретно-полевите“ предизвикателства с бебето си и съпругата си. Така се изгражда силна емоционална връзка, вдъхваща чувството за отговорност, самоуважение на младия баща от една страна, но от друга сплотява и „калява“ чрез битки родителския „генщаб“. Може за някои да звучи крайно, но не лишавайте бащите от този опит.  Да не забравяме и това, че за да се наслаждават на родителстването не трябва да забравят и интимния си живот. А той е като огъня. Ако не се подклажда – гасне. Но за това е необходимо лично пространство и взаимност. В периода на бременност бъдещата майка е претърпяла девет месеца предизвикателни за психоемоционалното й състояние и тяло промени. Промени, за които ще има нужда да се отвори защитено пространство за споделяне и подкрепа. В този период някои мъже се чувстват отчуждени, самотни, обидени и ядосани. Започват по-често да отделят повече време на работата си и хобитата си чувствайки се излишни. Други започват по-често да си попийват или се отдават на риболов. Това допълнително може да отчужди съпрузите и неусетно се трансформира в напрежение. Да започнат да прехвърчат неизказани мисли от типа: “Той вече не ме харесва“, „Не ме желае, значи не ме обича“, “Вече не правим нищо заедно, значи не съм важен“. Освен че сексуалният живот между съпрузите в този период при повечето двойки се променя, настъпват и драстични промени в ежедневието, общите дейности носещи удоволствие, срещите с приятели, посещенията при роднини, личното време, въобще всичко е различно. И има нужда от сериозна инвентаризация и промяна. Ако двамата не намерят сили и време да говорят за това, как всеки се чувства в новата си роля, какви мисли му се завъртат в главата, какви очаквания и страхове има, това може да подложи на сериозна корозия връзката. Четенето на мисли е най-неработещият вариант. Разбирането и активността на мъжа в този момент може да се обърне в добра инвестиция за всички членове на семейството. Периодът след раждането на бебето е критичен за отношенията в двойката, но е и уникална възможност за двамата съпрузи да ги развият  и обогатят научавайки за себе си и другия нещо ново през новите си роли. Това е и стъпало от израстването в емоционален и социален план на съвременния мъж. Но това е процес, не е eднократен акт. И се завърта след всяко следващо дете. По различен, но не по-малко интензивен, а понякога и драматичен начин.

Както пише в своята книга “Да бъдеш мъж и баща“ датският фамилен психотерапевт Йеспер Юл: „Често най-доброто, което може да направи един мъж за детето си  е да се грижи за връзката с майка му“.

Статията е публикувана в списание „Майчинство“.

 Записване на консултации на телефон 0889 27 4114              

Участие в Клуб родители

Промяната в отношенията на партньорите при появата на детето – криза или възможност?

На 14.10.2016г. в МОЛ София  по покана на „Клуб родители“  Иван Павлов – фамилен психотерапевт направи презентация на тема: „Промяната в отношенията на партньорите при появата на детето криза или възможност?“. Това е поредното участие на член от екипа на „Семейна екологиия“ в това събитие и е част от дейностите за предоставяне на актуална информация пред широка аудитория за детското развитие, брачните и семейни отношения. Презентацията предизвика силен интерес и постави в дискусионна плоскост въпроси за връзката родител-дете, родител-родител, съпруг-съпруга и как в тези отношения участват  членовете на разширеното семейство. Разгледаха се етапите, през които преминава семейството в жизнения си цикъл. Активността и въпросите задавани от родителите е еднозначна индикация за нуждата от подобен род инициативи.