Архиви: детско развитие - Page 2

Участие в Клуб родители

Промяната в отношенията на партньорите при появата на детето – криза или възможност?

На 14.10.2016г. в МОЛ София  по покана на „Клуб родители“  Иван Павлов – фамилен психотерапевт направи презентация на тема: „Промяната в отношенията на партньорите при появата на детето криза или възможност?“. Това е поредното участие на член от екипа на „Семейна екологиия“ в това събитие и е част от дейностите за предоставяне на актуална информация пред широка аудитория за детското развитие, брачните и семейни отношения. Презентацията предизвика силен интерес и постави в дискусионна плоскост въпроси за връзката родител-дете, родител-родител, съпруг-съпруга и как в тези отношения участват  членовете на разширеното семейство. Разгледаха се етапите, през които преминава семейството в жизнения си цикъл. Активността и въпросите задавани от родителите е еднозначна индикация за нуждата от подобен род инициативи.

 

 

 

Как да разбираме промените в поведение на детето в контекста на брачните отношения?

  ПРАКТИЧЕСКИ СЕМИНАР  ЗА РОДИТЕЛИ В ГРАД СТАРА ЗАГОРА 

Често се случва родители да търсят консултация за детето си поради настъпили необясними промени в поведението, емоционалното състояние или трудности в общуването, но да се установи, че е настъпила криза в отношенията им като партньори. Криза, която може да предизвика  конфликти и напрежение, но би могла да се трансформира във възможност за развитие и промяна. В семинара ще се постави акцент върху разбирането за партньорските отношения като основополагащи за настъпващите промени в поведението на детето. Ще се представи практическо упражнение родители.

Методи: Интерактивна форма с възможност за дискусия.

Водещ: Иван Павлов – фамилен психотерапевт                        club roditeli

Дата на провеждане 05. 11. 2016

Място на провеждане: Семеен център „Майя“  ул. Гурко, 67А, ет.1, гр. Стара Загора

Времетраене: 11.00 – 14.00 чaса

Внасяне на таксата на 05.11.16 от 10.30 на същия адрес

Срок за записване 04.11.2016 на e-mail krasy.ivanova@gmail.com Красимира Иванова телефон 0887 52 50 92

Максимален брой участници: 15

Цени: индивидуално 30 лв., семейство или двойка 40 лв.

Как да се помогне на детето да се адаптира по-лесно в училище

Уъркшопът е предназначен за РОДИТЕЛИ

Изглежда, че когато децата започват да посещават училище това променя ритъма 
на живот в цялото семейство. За детето това е етап от неговото развитие, 
изпълнен с много интензивни емоционални преживявания и усвояване на нов тип 
социални умения. Всички членове в семейството в една или друга степен са 
засегнати ефекта на настъпващите промени. Промени, които въпреки че са 
нормативни и чакани, се случва да предизвикат напрежение и конфликти. 
В уъркшопа ще се работи около някои приложими на практика подхода за подкрепа 
на децата при адаптацията им в училище.

Методи на работа: Дискусионна форма с образователна презентация и възможност за включване в интерактивни дейности и обмен на информация с водещия и участниците.

Иван Павлов

Иван Павлов

Водещ: Иван Павлов, фамилен психотерапевт

Дата на провеждане 25. 08. 2016. Максимален брой участници 12.

Място на провеждане: София, ул. Княз Борис I № 122, ет. 2, от 18.00 до 20.00

Внасяне на таксата ще се проведе на 25. 08. 2016  на същия адрес

Срок за записване 24. 08. 2016 на e-mail: igpavlov@abv.bg и телефон  0889274114

Такса за участие: индивидуално 20 лв., семейство или двойка 30 лв.

Кризата между втората и третата година. Първият пубертет

Елена Кръстева - психолог, фамилен консултант

Елена Кръстева

„Това не е същото дете“, казват родителите, спомняйки си с умиление за сладкото дете, което се усмихва и винаги е готово за игра и прегръдка. Бебешкият рай е свършил, намираме се на втората към третата годинка. Детето, което до скоро е било мило и съдействащо, изведнъж започва да проявява характер, да иска да се налага и много да се ядосва, когато не му се даде тази възможност. Добре дошли в първия пубертет. Всичко е нормално.

Кризата между 2-та и 3-та година е етап от детското развитие и се характеризира с изява на силно протестно поведение на детето – тръшкане, така наречените тантруми, казване на „НЕ” на всяко нещо, което възрастните изискват от него, необуздани нервни пристъпи дори при незначителен повод, честа смяна на настроението, непредсказуеми реакции, упорство за неважни на вид неща, бунт срещу режимните моменти на обличане, събличане, миене, лягане, за които досега е съдействало без проблеми, и др. Не случайно този период е известен като първият пубертет.

Първият пубертет е един задължителен етап от развитието на детето, в който то осъзнава, че е отделно същество от родителите си и се опитва да усети и отстои собствената си индивидуалност. Друг е въпросът, че още няма физическата и емоционална готовност да бъде самостоятелно, което от своя страна го обърква допълнително. Например, детето може да иска само да среже ябълката си с ножа, но няма уменията за това. Съответно, родителят се опитва да го разубеди,  да го разсее, да му даде пластмасов нож, но детето е решило да направи каквото си е наумило. Ако то не се случи, настава екшън. Сърдене, тръшкане по земята, рев…

Често родителите се чувстват объркани, питат се какво са сгрешили, търсят причините за такава промяна в поведението на детето. Старите начини на справяне вече не работят, което допринася за чувство на безсилие и неадекватност.

Протестното поведение на детето обуславя здравословното му развитие, тъй като  има функцията да наруши досегашния контакт майка-дете, като дава начало на един дълъг процес на отделяне на детето. Този процес ще бъде с различен интензитет в различните етапи на развитие, като в пубертета ще достигне своя пик. Преминаването през тези нормативни кризи в развитието на детето е от голямо значение за неговото изграждане като личност, различна от тази на родителите си. С всяко запъване за нещо, което на пръв поглед няма никакво значение, детето иска да каже на родителя си: „Аз НЯМА да правя винаги каквото ми кажеш. Аз ще правя неща, които НЕ ТИ ХАРЕСВАТ понякога. АЗ НЕ СЪМ ТИ“.

В противопоставянето си на родителя детето се учи да се отстоява и за пръв път започва да експериментира с това да преживява конфликт с най-важните хора в неговия живот. Когато се сърди в ъгъла или се тръшка на пода, като не иска утешение и бута майка си, то всъщност придобива важното умение да издържа да е в конфликт със значими фигури. Така започва дългият път на порастването.

Вероятно, най-голямото предизвикателство за родителя е, че бива поставена на изпитание собствената му визия за себе си. Родителят се учи да издържа на идеята, че няма да е винаги ефективен и адекватен родител, че няма да се справя винаги по най-добрия начин; че на практика  няма да е идеален родител. Че няма да е винаги харесван родител. Как ни кара да се чувстваме това като родители?

Няма как да улесним процеса по отделянето на детето, ако сме винаги добри родители в очите на своите деца. Децата имат нужда понякога да не ни харесват, да ни се сърдят, даже „да ни мразят“ на моменти, за да могат един ден здравословно да се отделят от нас и да създадат собствена партньорска връзка. Това става, когато детето разбере, че семейството не е идеалната среда за него, че то трябва да намери своята собствена среда, която ще го направи самостоятелен възрастен.

„Аз не ти принадлежа“ е посланието на малкия бунтар, който се учи да открива себе си и собствените си емоции в първите опити за конфликт с родителя. От изключително значение за него е да бъде подкрепен в тези си опити. Не случайно първата криза започва толкова рано. 2-3 години е период, в който детето не носи отговорност за своите постъпки. Може да избира някои неща, да усеща последиците от изборите си, но отговорността е на родителя. Може да се противопоставя колкото иска, но крайното решение е на родителя. Това дава усещане за сигурност на малкия човек. Той учи важни уроци в едно защитено пространство, където в крайна сметка мама и тати ще се погрижат за него.

Първата криза е труден период за цялото семейство и усещането за успешното й преминаване е от голямо значение и за детето, и за родителите.За детето, това означава да бъде прието, когато прави неща, които не се харесват на тати; да експериментира с това да е в конфликт с мама; да се научи да прави избори в една защитена среда; да усети, че има собствени емоции, които не са тези на мама. За родителя, успешното преминаване на първата криза се корени в разбирането на потребността на детето да постави първите граници между себе си и родителите; в издържането на идеята, че няма да съм винаги харесван и добър родител.

Какво да правим на практика?

Имайки разбирането, че промяната в поведението на детето има своя смисъл за неговото развитие, предизвикателството се свежда до това да издържим този период на променливи настроения и упорство. Можем да пробваме да успокоим тръшкащото се дете, но в повечето случаи това няма да има ефект, тъй като детето в момента няма нуждата да усети майка си като мила и нежна, а по-скоро има потребността да я преживее като „ужасна“, „забраняваща“  и причинителка на неговия дискомфорт. Заплахите също няма да свършат работа, тъй като обзето от емоции, то ги възприема като нещо абстрактно.

От друга страна, тъй като родителят носи отговорността за детето, няма как да отстъпва при всяко негово тръшкане или да променя решението си за дадена ситуация, само защото на малкия не му е приятно нещо. Например, ако сме казали на детето, че може да изгледа още една серия на „Маша и мечока“ и после трябва да си легне, няма как да се остави да гледа още серии, само поради факта, че се е тръшнало и не е съгласно. Важно е родителят да може да поставя необходимите граници и да създава усещането, че все пак той е, който решава. Децата имат нужда от тази сигурност.

Затова може кротко да останете близо до едно тръшкащо се, ревящо дете, докато то се успокои. Нищо повече. Всичко е наред. Необходимо е то да се тръшка, а вие да можете да го издържите без да отстъпвате при всеки негов каприз. Достатъчно е да сте наблизо, за да не направи нещо опасно и да не се нарани. Достатъчно е да сте до него, за да усеща, че когато го завладеят стихийните емоции, има кой да го удържи и събере. Достатъчно е да сте наблизо и да го прегърнете, когато отмине тантрумът и отново „зареди програмата“ на милото, търсещо гушкане дете.

Автор: Елена Кръстева, психолог, фамилен психотерапевт към Психотерапевтичен 
институт по социална екология на личността. Председател на сдружение „Естествено“. 
Майка на две буйни момчета на 8 и 5 години.

Екип Семейна екология с участие при Клуб родители

На 19.02.2016 Иван Павлов, представител от екипа на проект "Семейна екология" взе  участие в събитие 
организирано от Клуб родители. Представена беше тема от каталога на екип Семейна екология, 
специално подготвена за съвременни родители, с отчитане на спецификите на модерното родителстване и 
предизвикателствата пред отношенията с децата в днешния ден.
 

club roditeliТемата беше „Ролята на партньорските отношения в семейството за емоционалното развитие на децата“. Тя предизвика голям интерес сред родителите. Въпросите, които бяха зададени към водещия, бяха ясен индикатор за нуждата от събития, посветени на ролята на партньорските отношения в отглеждането и възпитанието на децата в съвременното семейство.