Архиви: Елена Кръстева

Кризите като възможност за развитие на партньорските отношения

Семинарът се организира в рамките на инициатива „Седмица на брака“ България част от международната „Седмица на брака“, която се провежда ежегодно от 7 до 14 февруари, в над 23 страни по света  www.brak.bg

На 07.02.2018  от 18:00 до 20:00 сряда, ул. Княз Борис I №122, ет.2, гр. София

Семинарът е предназначен за семейни двойки , които искат да разберат повече за партньорските отношения. Ще поговорим за етапите на развитие на двойката и за обичайните кризисни периоди. Също така, за начините, по които партньорите могат да се справят, за да успеят да използват една конфликтна или проблемна ситуация като възможност за развиване на по-удовлетворяващи взаимоотношения. Семинарът е конструиран така, че да има възможност и за индивидуално участие.

Водещи на семинара:

Елена Кръстева

Елена Кръстева е психотерапевт, специализирала във фамилна терапия и терапия на двойката.

Завършва със стипендия бакалавър по психология от Атинския Университет “Каподистриас“. Взима магистърска степен по системна психотерапия от Мадридския Университет “Комийяс“.

Практикувала е в Испания, Гърция, Латинска Америка. Има участия на международни конгреси по психология на теми семейство и детски проективен тест “На приказките” (Fairy Tale Test). От 2009 е част от екипа на (ПИСЕЛ) Психотерапевтичен институт по социална екология на личността http://pisep.org/  и екипа по проект „Семейна екология“ http://semeina-ekologia.org .  От 2012 води група за подкрепа на родители, преживели загуба на бебе (http://poppies-for-mary.org/support-group/ ).Работи индивидуално, с двойки и семейства. Провежда семинари по теми касаещи психичното здраве, семейните и брачните отношения, родителстването и детското развитие Включена в  Регистъра на психотерапевтите в България http://www.psychotherapy-bg.org/ .Квалифициран член на Българска асоциация по психотерапия. Консултира на български, английски, гръцки и испански език.

Иван Павлов

Иван Павлов е системен фамилен психотерапевт.

Магистър по психология. Завършва обучението си по системна фамилна психотерапия в Психосоциален институт за семейството (ПСИС) – пълен член на Камарата на тренинг институтите към Европейската асоциация по фамилна психотерапия (TIC – EFTA).Част е от екипа на (ПИСЕЛ) Психотерапевтичен институт по социална екология на личността http://pisep.org/ и екип по проект „Семейна екология“ http://semeina-ekologia.org . Включен в Регистъра на психотерапевтите на България http://www.psychotherapy-bg.org/. Квалифициран член на Българска асоциация по психотерапия. Консултира на български и руски език. Работи индивидуално, с двойки, със семейства и групи. Провежда семинари по теми касаещи психичното здраве, семейните и брачните отношения, родителстването и детското развитие.

По повод Седмицата на брака специална отстъпка в цената: индивидуално участие 15 лв, за двойка 20 лв. Заплаща се на място.

За записване на e- mail: igpavlov@abv.bg . За контакт 0889 27 41 14 Иван Павлов

Червената шапчица – приказка за мама и баба

Отношенията между дъщерята и нейната майка се променят значително, когато дъщерята също стане майка. Често се стига до конфликти около отглеждането на детето, свързани с храненето, спането, обличането, гледането на телевизия и други.

Как можем да запазим връзката си и същевременно да имаме своите граници? Какви очаквания имаме една от друга? Как нашите отношения се отразяват на децата и какви последици могат да имат върху поведението им?

Ще разгледаме приказката за Червената шапчица като илюстрация на опасностите, които крият някои от моделите на взаимодействие между майката и нейната майка. Ще видим какво познание е достигнало до нас чрез нея през вековете – не само до децата, но и до възрастните, които им я четем. Също така, как можем да свържем това послание с изискванията на съвременния живот.

Семинарът е подходящ за жени, които в момента са в една от двете роли-майка или баба.

Водещи: Диана Алексиева, фамилен психотерапевт и Елена Кръстева, фамилен психотерапевт

Дата: 07.12.2017 от 11 до 14 часа

Място: София, ул. Княз Борис Първи 122, ет. 2

Такса за участие: 15 лв.

За записване и информация: info@elenapsi.com, 0885121345. Срок за записване: 06.12.2017

 

 

Семинар за двойки „Дръж ме здраво“

Психотерапевтичен институт по социална екология на личността организира 
обучителен семинар за двойки „Дръж ме здраво“. 
Семинарът ще запознае участниците с основните принципи на 
Емоционално фокусираната терапия. Предназначен за двойки, 
които искат да подобрят общуването си и да обогатят връзката си. 
Ще придобиете разбиране за порочните кръгове на гнева и фрустрацията във 
взаимоотношенията и ще откриете нови начини да се свържете с партньора си.

Елена Кръстева, фамилен психотерапевт

Кога: 24 март, от 18 до 20.30 ч.

Цена: 65 лв. за двойка

Място: ул. Княз Борис I, 73

Регистрация: За да се запишете за семинара е необходимо да изпратите имената на двамата партньори и един телефон на имейл: elena@semeina-ekologia.org.

Краен срок за записване: 23 март

Водещ: Елена Кръстева

Посетилите този семинар, ще имат възможност да посетят следващ семинар от поредицата „Дръж ме здраво“ на 7 април от 18 ч., като този път водеща ще бъде г-жа Кириаки Полихрони – гост-терапевт от Гърция.

Кириаки Полихрони е психолог, семеен и групов терапевт, терапевт на двойката, преподавател и супервизор на психотерапевти. Сертифициран обучител и супервизор по Емоционално фокусирана терапия. Президент на Европейската асоциация по фамилна терапия. Член на консултативно-научния екип на институт „Антропос“, който е един от първите центрове в Европа, в които се прилага семейна терапия.

Цена за участие в двата семинара: 110 лв. на двойка.

 

 

 

Кризата между втората и третата година. Първият пубертет

Елена Кръстева - психолог, фамилен консултант

Елена Кръстева

„Това не е същото дете“, казват родителите, спомняйки си с умиление за сладкото дете, което се усмихва и винаги е готово за игра и прегръдка. Бебешкият рай е свършил, намираме се на втората към третата годинка. Детето, което до скоро е било мило и съдействащо, изведнъж започва да проявява характер, да иска да се налага и много да се ядосва, когато не му се даде тази възможност. Добре дошли в първия пубертет. Всичко е нормално.

Кризата между 2-та и 3-та година е етап от детското развитие и се характеризира с изява на силно протестно поведение на детето – тръшкане, така наречените тантруми, казване на „НЕ” на всяко нещо, което възрастните изискват от него, необуздани нервни пристъпи дори при незначителен повод, честа смяна на настроението, непредсказуеми реакции, упорство за неважни на вид неща, бунт срещу режимните моменти на обличане, събличане, миене, лягане, за които досега е съдействало без проблеми, и др. Не случайно този период е известен като първият пубертет.

Първият пубертет е един задължителен етап от развитието на детето, в който то осъзнава, че е отделно същество от родителите си и се опитва да усети и отстои собствената си индивидуалност. Друг е въпросът, че още няма физическата и емоционална готовност да бъде самостоятелно, което от своя страна го обърква допълнително. Например, детето може да иска само да среже ябълката си с ножа, но няма уменията за това. Съответно, родителят се опитва да го разубеди,  да го разсее, да му даде пластмасов нож, но детето е решило да направи каквото си е наумило. Ако то не се случи, настава екшън. Сърдене, тръшкане по земята, рев…

Често родителите се чувстват объркани, питат се какво са сгрешили, търсят причините за такава промяна в поведението на детето. Старите начини на справяне вече не работят, което допринася за чувство на безсилие и неадекватност.

Протестното поведение на детето обуславя здравословното му развитие, тъй като  има функцията да наруши досегашния контакт майка-дете, като дава начало на един дълъг процес на отделяне на детето. Този процес ще бъде с различен интензитет в различните етапи на развитие, като в пубертета ще достигне своя пик. Преминаването през тези нормативни кризи в развитието на детето е от голямо значение за неговото изграждане като личност, различна от тази на родителите си. С всяко запъване за нещо, което на пръв поглед няма никакво значение, детето иска да каже на родителя си: „Аз НЯМА да правя винаги каквото ми кажеш. Аз ще правя неща, които НЕ ТИ ХАРЕСВАТ понякога. АЗ НЕ СЪМ ТИ“.

В противопоставянето си на родителя детето се учи да се отстоява и за пръв път започва да експериментира с това да преживява конфликт с най-важните хора в неговия живот. Когато се сърди в ъгъла или се тръшка на пода, като не иска утешение и бута майка си, то всъщност придобива важното умение да издържа да е в конфликт със значими фигури. Така започва дългият път на порастването.

Вероятно, най-голямото предизвикателство за родителя е, че бива поставена на изпитание собствената му визия за себе си. Родителят се учи да издържа на идеята, че няма да е винаги ефективен и адекватен родител, че няма да се справя винаги по най-добрия начин; че на практика  няма да е идеален родител. Че няма да е винаги харесван родител. Как ни кара да се чувстваме това като родители?

Няма как да улесним процеса по отделянето на детето, ако сме винаги добри родители в очите на своите деца. Децата имат нужда понякога да не ни харесват, да ни се сърдят, даже „да ни мразят“ на моменти, за да могат един ден здравословно да се отделят от нас и да създадат собствена партньорска връзка. Това става, когато детето разбере, че семейството не е идеалната среда за него, че то трябва да намери своята собствена среда, която ще го направи самостоятелен възрастен.

„Аз не ти принадлежа“ е посланието на малкия бунтар, който се учи да открива себе си и собствените си емоции в първите опити за конфликт с родителя. От изключително значение за него е да бъде подкрепен в тези си опити. Не случайно първата криза започва толкова рано. 2-3 години е период, в който детето не носи отговорност за своите постъпки. Може да избира някои неща, да усеща последиците от изборите си, но отговорността е на родителя. Може да се противопоставя колкото иска, но крайното решение е на родителя. Това дава усещане за сигурност на малкия човек. Той учи важни уроци в едно защитено пространство, където в крайна сметка мама и тати ще се погрижат за него.

Първата криза е труден период за цялото семейство и усещането за успешното й преминаване е от голямо значение и за детето, и за родителите.За детето, това означава да бъде прието, когато прави неща, които не се харесват на тати; да експериментира с това да е в конфликт с мама; да се научи да прави избори в една защитена среда; да усети, че има собствени емоции, които не са тези на мама. За родителя, успешното преминаване на първата криза се корени в разбирането на потребността на детето да постави първите граници между себе си и родителите; в издържането на идеята, че няма да съм винаги харесван и добър родител.

Какво да правим на практика?

Имайки разбирането, че промяната в поведението на детето има своя смисъл за неговото развитие, предизвикателството се свежда до това да издържим този период на променливи настроения и упорство. Можем да пробваме да успокоим тръшкащото се дете, но в повечето случаи това няма да има ефект, тъй като детето в момента няма нуждата да усети майка си като мила и нежна, а по-скоро има потребността да я преживее като „ужасна“, „забраняваща“  и причинителка на неговия дискомфорт. Заплахите също няма да свършат работа, тъй като обзето от емоции, то ги възприема като нещо абстрактно.

От друга страна, тъй като родителят носи отговорността за детето, няма как да отстъпва при всяко негово тръшкане или да променя решението си за дадена ситуация, само защото на малкия не му е приятно нещо. Например, ако сме казали на детето, че може да изгледа още една серия на „Маша и мечока“ и после трябва да си легне, няма как да се остави да гледа още серии, само поради факта, че се е тръшнало и не е съгласно. Важно е родителят да може да поставя необходимите граници и да създава усещането, че все пак той е, който решава. Децата имат нужда от тази сигурност.

Затова може кротко да останете близо до едно тръшкащо се, ревящо дете, докато то се успокои. Нищо повече. Всичко е наред. Необходимо е то да се тръшка, а вие да можете да го издържите без да отстъпвате при всеки негов каприз. Достатъчно е да сте наблизо, за да не направи нещо опасно и да не се нарани. Достатъчно е да сте до него, за да усеща, че когато го завладеят стихийните емоции, има кой да го удържи и събере. Достатъчно е да сте наблизо и да го прегърнете, когато отмине тантрумът и отново „зареди програмата“ на милото, търсещо гушкане дете.

Автор: Елена Кръстева, психолог, фамилен психотерапевт към Психотерапевтичен 
институт по социална екология на личността. Председател на сдружение „Естествено“. 
Майка на две буйни момчета на 8 и 5 години.

Принцеси и жабоци – кой кой е в двойката… или изкуството да живеем като двойка

Екип „Семейна екология“ към Психо-социален институт за семейството организира семинар на тема: “Принцеси и жабоци – кой кой е в двойката..или изкуството да живеем като двойка”

Има ли щастлива любов? Как принцовете се превръщат в жабоци, а жабоците в принцове и как така се оказва, че целувката не е разковничето? Имат ли нужда принцесите от златната си топка и какво получават, ако я загубят? Приказките разказват и пресъздават драмата на човешките отношения от зората на нашето съществуване. Много често ни помагат да видим в какви роли влизаме и какви взаимоотношения изграждаме с близките си. Каним ви на едно пътешествие, в което да изследваме темата за зависимостта в партньорските отношения и изкуството да живеем като двойка през призмата на познатата история за „Жабокът крал”.

Семинарът е предназначен както зa хора, желаещи да научат повече за етапите в развитието на двойката, за себе си и своите отношения с другите, така и за професионалисти, работещи с двойки и семейства.

Водещи: Елена Кръстева, фамилен психотерапевт и Доротея Панова, фамилен психотерапевт

Дата: 17 март 2016, четвъртък, от 18.00 до 20.30 часа

Място: София, ул. Княз Борис 1 № 122, ет. 2
Такса за участие: 25 лв. Такса за двойка: 40 лв.

За записване и информация: elena@semeina-ekologia.org, 0885121345 – Елена Кръстева

doroteia@semeina-ekologia.org, 0893583231 – Доротея Панова