Архиви: семейно здраве

Здравословното родителстване

Екип на проект “Семейна екология“ организира семинар за родители и бъдещи родители

Дата на провеждане: 25 май, петък от 18.30 до 20.30 ч.
Адрес : София, ул.”Княз Борис I ” № 122 ет.2

Въпросите свързани с възпитанието на децата вероятно са едни от най-дискутираните в общественото пространство през последните години и сигурно има най-различни и често доста противоречиви отговори, свързани с това какво е да си справящ се родител. Готови рецепти няма. Но има няколко основни принципа, които могат да помогнат. Когато си родител вероятно е важно да имаш повече информация, повече полезни отговори и алтернативи. В семинара ще се представят съвременни и научно доказани и потвърдени в практиката начини за здравословно и удоволетворително родителстване.

Регистрацията става на e-mail: igpavlov@abv.bg.

Такса: индивидуално 25лв., двойки 40лв.
Срок за записване 24.05.2018г.
Максимален брой места 10.
Регистрацията приключва при запълване на бройката.

Водещ: Иван Павлов, психолог, фамилен психотерапевт                                                                    

Магистър по психология. Завършва обучението си по системна фамилна психотерапия в Психосоциален институт за семейството (ПСИС) – пълен член на Камарата на тренинг институтите към Европейската асоциация по фамилна психотерапия (TIC – EFTA). Част е от екипа на (ПИСЕЛ) Психотерапевтичен институт по социална екология на личността и екип по проект „Семейна екология“.

Включен съм в Регистъра на психотерапевтите на България

Консултира на български и руски език. Работи индивидуално, с двойки, със семейства и групи. Провежда семинари по теми, касаещи психичното здраве, семейните и брачните отношения, родителстването и детското развитие.

За повече информация 0889274114 Иван Павлов

Детскaта сексуалност

За родителите на малките деца сексуалното възпитание на децата може да изглежда нещо много далечно, но идва момент, в който малкото дете в желанието си да учи и през детското любопитство започва да задава въпроси, да се интересува от тялото си и да го изучава. Как родителите ще отговорят на това е от изключителна важност за детското развитие и самочувствие.

Какво означава раждането на момче или момиче? 
Как се ражда самосъзнанието на детето за принадлежност към определен пол? 
Проблемите на секса през погледа на детето? 
Сексуално развитие на детето в различните възрасти? 
Отношението на родителите към темата за секса?
Доротея Панова

Доротея Панова

Водещ: Доротея Панова, психолог и семеен консултант

Дата: 27 ноември, четвъртък, от 16.30 до 18.30 часа

Място: София, ул. Княз Борис Първи №  122, етаж 2

Такса за участие: 20 лв. Такса за двамата родители: 30 лв.

За записване и информация: doroteia@semeina-ekoligia.org, 0893583231Доротея Панова

 

В подкрепа на разведените родители и техните деца

Дискусията  е  предназначена за всички, които искат да погледнат на раздялата си  по един различен и насочен към бъдещето начин.

Времетраене: Два астрономически часа

Съдържание: В днешно време прекъсването на съпружеските отношения чрез развод от необичайно явление постепенно  премина в категорията на „стандарта”. Обществото продължава обаче да не реагира на него еднозначно. В едно и също време признава правото на съпрузите да се освободят от непоносимите съпружески отношения, но осъжда развода, като причина за емоционалните вреди нанесени на  децата. Как да стане така, че последствията от развода да не причиняват страдание на децата и болка на родителите? Има ли точна рецепта за това? Вероятно няма. Неоспорим факт е обаче, че проблемите на децата не могат да се решат отделно от проблемите на родителите. Някак си всички разбираме, че един нещастен човек трудно може да направи друг щастлив! Отнякъде трябва да се започне? Кога и как всеки решава сам, но бихме могли да помислим в тези два часа заедно!

Методи: Дискусионна форма с интересна презентация и възможност за включване в интерактивни дейности и обмен на информация с водещия и участниците.

Водещ: Иван Павлов, фамилен психотерапевт

Дата на провеждане 29.10.2015

Място на провеждане ул. Княз Борис I № 122 ет. 2

Времетраене: 18.00 – 20.00

Внасяне на таксата ще се проведе на 29.10.2015 от 17.30 на същия адрес

Срок за записване 28.10.2015 на e-mail: igpavlov@abv.bg телефон  0889274114

Цена: 30 лв.

 

Поява на второ дете. Ревността между децата в семейството

Екип „Семейна екология“ организира дискусия за родители

Разбирането на семейната динамика е от изключително значение, когато децата са повече от едно. Един от най-трудните периоди в развитието на детето може да бъде появата на братче или сестриче. Това е период на голямо изпитание и за родителите, които понякога могат да се чувстват безсилни и безпомощни. Какво могат да направят родителите, за да подготвят детето си за подобно преживяване? Каква роля играят самите родители за ревността, която се появява между децата? Как могат да подобрят семейния климат по начин, по който децата им да се чувстват зачетени и значими? С какви поведения могат да съдействат за увеличаването на съперничеството между децата? Как се разрешават безспирните спорове и битки между братята и сестрите?

На тези и на много други въпроси, които ви вълнуват, ще се опитаме да отговорим в семинара-дискусия за родители, който ще се проведе на 16 април 2015 от 16 часа

Родителите ще могат в спокойна атмосфера да споделят своите тревоги, въпроси и колебания, да чуят професионални насоки и да обменят опит с други родители.

Елена Кръстева - психолог, фамилен консултант

Елена Кръстева – психолог, фамилен консултант

Водещ: Елена Кръстева, семеен психотерапевт, екип „Семейна екология“

Кога: 16 април (четвъртък) 2015 от 16 до 18 часа

Място: София, ул. „Цар Самуил” № 16
Такса за участие: 20 лв. Такса за двамата родители: 30 лв.

Предварително записване на: info@elenapsi.com, 0885121345 – Елена Кръстева

Помогни ми да направя нещо

Валентина Маринова

Валентина Маринова

Автор Валентина Маринова

Поредица „Признаци на семейното здраве”

Разговор между родител и дете:
– Какво правиш?
– Нищо. Едно нещо си правя.
– Какво е то?
– Не знам. Ще ми помогнеш ли? Трябва да ми подържиш ей тук. Хващаш тези две връвчици и трябва да ги вържеш така, че да не падне клечката, обаче не може да е на възел, защото трябва да може лесно да се отвърже и да се направи нещо друго след това.
– Какво ще го правиш като го направиш?
– Не знам. Просто си го правя.
– Искаш ли да играем на шах.
– Не. Шахът вече е направен. Аз сега си правя сам.
 

На седмо (от общо осем) място като признак на психичното здраве на семейството, ранжиран според класификацията на английския лекар психиатър и психотерапевт д-р Робин Скинър, е високата степен на инициативност в противовес на пасивност. Подбрах да продължа с него, защото ми се струва, че макар да не е от първите, той е изключително важен за нашето общество и за българските семейства. Пишейки тази поредица, се оглеждам през седмиците, които минават от една публикация до друга, какво ми прави впечатление – на улицата, в работата ми, в българските медии.

В отглеждането и порастването на детето, стимулирането на неговата инициативност е от ключово значение, защото го подготвя да носи отговорност за поведението си, да се научи прави избори, да се конфронтира, да се оформи като ярка индивидуалност. Дори когато хората потърсят помощ при специалист, когато е по въпрос, който няма безспорен отговор, а има нужда да се изготви, съгради едно уникално решение заедно със специалистите, те много повече са готови да следват готови „указания” и рецепти, вместо да бъдат активни участници в процеса на собственото си справяне с трудностите. Съвременната медицина, правото, психологията, културата са все области, които в демократичните общества функционират на този принцип. Подпомагат клиентите си да намерят най-доброто решение за своя проблем, предлагат собствената си експертиза, без претенцията, че тя може да бъде следвана неотклонно и знаят, че адаптирането на решението към конкретната личност или семейство, е от ключово значение за справянето с възникналата ситуация. Сред нас, в нашето съвремие, примерите за това са все още твърде малко. От една страна, защото самите специалисти до голяма степен гледат на ролята си като на елитен експерт, който знае най-добре. Превръщат знанието от процес в парадигма, от градеж в догма, от подкрепяне на инициативността на другия, в нещо, което го спира. От друга страна, клиентите предпочитат да се доверят на специалисти, които говорят директивно, компетентно и безапелационно, вместо на такива, които използват опита си, за да съпровождат процеса на справяне и намиране на решение, а не направо да дават готови съвети. Всичко това дава един изкривен и неефективен облик на помагащите професии, които затъват в блатото на висока експертност и много малка полезност.

Готовността да бъдем инициативни е много силно свързана с отношението, което имаме към риска и провала. Дали приемаме, че всяка инициативност крие в себе си и доза риск, който сме готови да понесем, или напротив, стремим се на всяка цена да имаме сигурност, не търпим неуспехи и провали. Стремежът към сигурност е най-сигурният начин да се превърнем в неинициативни хора, които предпочитат да не правят нищо, вместо да предприемат действия, чийто резултат не може да се предвиди напълно. Подобна атмосфера в едно семейство води до стагнация, опростяване на поведенческия репертоар на всеки от семейните членове, разглеждане на всеки проблем през призмата само на два възможни варианта: правилно или грешно. Това са семейства, в които съмнението, несигурността, колебанието, не са добре дошли. Амбивалентността на чувствата се отрича и не се толерира. Често деца, които не срещат подкрепа на своята инициативност, на своите колебания и разбиране за своите грешки и неуспехи, се отказват да бъдат активни, предпочитат конформизма, стават плахи и неуверени, а това ги отвежда към още по-голяма несигурност и неинициативност.

Инициативността е много повече светоглед и житейска позиция, отколкото конкретен и еднократен акт. Тя се възпитава, тя се попива постепенно, когато средата, в която расте детето, я цени и отглежда като едно от най-положителните човешки качества. Когато тази житейска концепция се цени от цялото общество, тогава и всеки негов отделен член има много повече готовност да рискува и да дава своя креативен принос за решаване на конкретни проблеми.

Смятам, като специалист в областта на човешките отношения и психотерапията, че липсата на инициативност в днешното ни общество е последица най-вече от времето на комунизма. Повече от четири десетилетия човешкият избор и инициативност бяха обезсмислени, бяха превърнати в посмешище, бяха превърнати дори в опасност. За да оцелееш трябваше да притежаваш тъкмо обратните качества и нагласи – да бъдеш пасивен, послушен, да се страхуваш от риска и от възможността да правиш грешки. Реално живеем в глобално общество, но манталитетът и нагласите ни са на хора, които имат нищо повече от посттоталитарна действителност. Какво да правим ли? Да гласуваме, да протестираме, да търсим правата си, да предлагаме нови и смислени промени на работното си място, да поощряваме естествената детска инициативност, да рискуваме, да осъдим комунизма, да приемем свободата за основна ценност и да практикуваме демокрация ежедневно. И още много неща …..